Publisher Theme
Art is not a luxury, but a necessity.

Майката на Васа и Вера Ганчева ги сдобрява от ОТВЪДНОТО

0

Вера Ганчева беше интелектуалка от голяма класа и същевременно с това земна, достъпна и отзивчива към всички, които я търсеха.

Преводачката, за чиято кончина се разбра преди седмица, уважаваше проблемите на хората, изслушваше ги и им помагаше с каквото може – от свръх модерните музиканти, поети, писатели, актьори до възрастните жени, които случайно продаваха пред дома й китки цветя, пише „Уикенд“.

Дъщерята на популярния земеделски деец Лалю Ганчев твърдеше, че е прекрасно да си недоволен от себе си. Известната интелектуалка беше единствената жена у нас, която е рицар на кралицата на Дания.

С това тя не се хвалеше, дори не го споменаваше – от искрена скромност. А извънредно престижният орден „Рицарски кръст на Данеборг” й е даден за приноса й в културното сътрудничество между двете страни.

Вера споделяше, че нищо в живота не е случайно – нито семейният й произход, нито няколкогодишното й пребиваване в Швеция, където изучава тамошния език и литература, нито бракът й с големия наш поет Владимир Башев. Често пъти вярваше в предопределеността на съдбата.

Когато хвърляше поглед назад, тя намираше за съвсем логични основните етапи в живота си: работата в БТА от репортер до главен редактор на сп. „ЛИК”, опитът, получен в сп. „Отечество”, събрало в края на 70-те години най-ярки наши творци, издателската и университетската кариера.

Веднъж размишлявайки тя каза, че е нормално от репортер да стигнеш до университетски преподавател, но не е нормално обратното. В миналото Вера заявяваше, че е изморена да „продава” услугите си на хаотичния книжен пазар тук и мечтаеше да потъне в странния и магнетичен свят на шведския теософ от ХVIII век Емануел Сведенборг, повлиял върху мирогледа на Гьоте, Балзак, Достоевски, Бодлер, Емерсън, Стриндберг и др., и да представя трудовете му в България. Като професор по история на скандинавските литератури Ганчева имаше много приятели и колеги в Швеция, които винаги я очакваха, за да й помогнат в изследването на живота и делото на Сведенборг.

За разлика от Вера по-малката й сестра Васа Ганчева, следвала история на театъра в Стокхолм, обичаше шумния живот и беше артистична натура до мозъка на костите си. Режисьорката имаше богато въображение и завидна лична култура. Васа Ганчева усвоява някои от основните истини на изкуството, валидни и за сцената, и за живота. За нея сестра й Вера казваше, че само да махне с ръка и около нея веднага се появят двайсетина почитатели.

Двете сестри бяха твърде различни, но се допълваха и обичаха истински. Според признанията им Вера е приличала повече на майка им Надя, а Васа – на бащата Лалю. Веднъж двете сестри се скарват за нещо дребно и не си говорят дълго време. Една нощ Вера сънува починалата си майка, която я пита защо не си говорят със сестра си. На другата сутрин Васа звъни на Вера и й казва: „Сънувах мама. Мисля, че тя отгоре се притеснява, че не сме в блестящи отношения, нека не се сърдим”. Стресната Вера й разказва съня си. „Оттогава – спомняше си преводачката, – никога не сме се карали с Васа.“

И двете сестри обичаха силно и своя баща. Лалю Ганчев произхожда от средно селско семейство от Малка Брестница, Тетевенско. Неговите родители Васил и Найда са имали четири деца. Вера помнеше дядо си – с искряща от чистота бяла риза, с благ нрав и пословично трудолюбие.

В Швеция Лалю Ганчев създава широки връзки с всички среди, става доайен на дипломатическия корпус, активно съдейства за номинирането на Елисавета Багряна за Нобелова награда за литература. За жалост по много причини, които нямат нищо общо с творчеството на поетесата, тя не я получава. Двете му дъщери откриват възторжено Скандинавия и нейната култура. Така пътят на Вера към интересната северна литература е очертан.

За разлика от Лалю съпругата му, журналистката Надя Ганчева, е по-сдържана и целенасочена. Двамата се обичат много, свързани са „кармично” според Вера и се допълват като характери. Много често у Ганчеви се събират актьори, музиканти, писатели и двете сестри с интерес слушат техните разговори.

Георги Караславов, Ана Каменова и Петко Стайнов, Петър Динеков, Багряна, Павел Вежинов, Богомил Нонев, Йордан Радичков, Блага Димитрова и Йордан Василев, Любомир Левчев и Дора Бонева, Мила Павлова и Христо Сантов, Ружа Делчева и съпругът й Александър Тихов, Таня Масалитинова, Николай Гяуров, журналистките Тамара Джеджева, Йонка Коцева, Ивайла Вълкова – най-близките приятелки на Надя, са само някои от творците, посещавали дома на Ганчеви.

„Те се събираха, за да общуват, и то с радост. Смееха се, много пееха, разказваха интересни факти от историята на българската култура”, приживе разказва Вера. Твърди, че характерното за Ганчеви е да не правят компромиси. Това качество е свързано пак с родовите корени. Семейството на Надя е колоритно. Баща й Александър Трифонов произхожда от видна костурска фамилия, баща му е бил един от известните адвокати навремето, градоначалник на Варна. Буен, радикално настроен, Александър, чиято майка е румънка, е близък приятел с войводата Борис Сарафов, добре се знае и с Кръстьо Раковски.

Дори за известен период е бил хвърлен в затвор, тъй като е бил председател на българското македонско дружество в Букурещ, което имало за цел през 1900 г. да обедини българите в Румъния, за да бъдат готови за въстание. Трифонов се разминава на косъм със смъртта. Случаят е описан в известен разказ на класика на румънската литература Йон Лука Караджале. Този дядо на Вера и Васа имал литературна дарба, пишел пиеси, не се задоволявал с битието си на чиновник. Бил бохем, харчел с широка ръка трудно припечелените си пари за деликатеси, за портокали и черен хайвер, което ужасявало съпругата му Ана.

Въпреки несгодите обаче те успели да отгледат трите си дъщери Здравка, Надя и Лиляна, да им дадат добро образование. Сестрата на Надя – Лиляна Жабленска, е известна от миналото наша певица, сопран, вокален педагог, подготвила едни от най-известните гласове на България за шеметната им световна кариера. Нейният син – проф.  д-р Асен Жабленски, авторитетен наш психиатър, живя и работи в Австралия. Двете сестри Ганчеви го обичаха като роден брат.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече