Publisher Theme
Art is not a luxury, but a necessity.

Димитър Баненкин: Не можах да си извадя български паспорт, оставам си немски гражданин

0



В продължение на 20 години ресторантьорството беше основният бизнес на Димитър Баненкин, но това не си личи по филмографията му – заглавията там са доста, като при човек практикувал без прекъсване актьорската професия. Името му е във финалните надписи на сериалите „Под прикритие“, „Секс, лъжи & TV”,  „Недадените” и „Скъпи наследници”, а сме го гледали и в продукции за голям екран като „Дамасцена” и „Посоки”. Тази пролет пък талантливият пазарджиклия ни забавлява всеки петък с комедийната поредица на Нова „Ол инклузив”, в която изпълнява ролята на измамник, каращ лятната си почивка за чужда сметка.


В разгара на кризата с коронавируса „Уикенд” се свърза с 58-годишния артист и го разпита подробно за последния му телевизионен ангажимент, но и за много други неща. В хода на разговора стана дума и за дългия му живот в Германия, и за прекараната в бундесрепубликата тежка болест и за сина му Иван, за чието съществуване не подозираше до неотдавна.

– Г-н Баненкин, как ви се отразява породената от коронавируса криза?
– Абсолютно безработен съм, както и много други. Стоя си вкъщи, излизам само когато е наложително. Не успях да намеря от аптеката притовогрипна маска, но слагам шал на устата и носа, ако съм навън. Надявам се скоро да бъде овладяна пандемията. Преди 2 седмици забраних на дъщеря ми да идва при мен в България, въпреки нейното настояване. В цяла Европа положението е много критично и хората трябва да бъдат изключително дисциплинирани.


– След кризата бихте ли се върнал отново в Германия, ако ситуацията в България стане прекалено тежка за живеене?
– Не. Ще си остана в България и след като приключи коронавирус пандемията. Взел съм това решение преди време и не смятам да го променям.


– Как получихте ролята на Герхард в сериала „Он инклузив”, който се излъчва всеки петък в ефира на Нова телевизия?
– Режисьорите и продуцентът ми предложиха ролята. Герхард е интересен персонаж. Никога досега не съм играл подобна роля и ми беше любопитно. Героят е дребен измамник, опитващ се да прекара лятната си почивка на гърба на по-възрастни жени. Омайник, който иска за чужда сметка да изкара морето. Той лесно очарова дамите със сладки приказки. Представя се пред хората като половин немец и половин българин, който почива на родното Черноморие, но живее в Германия. Успява да впечатли властната Евдокия със своята начетеност, елегантност и финес. Тя е респектирана и от адвокатската му професия. Съчувства на кризисното житейско положение, в което моят герой е изпаднал – бил е изоставен от жена си. Всъщност истината е различна…


– И този път ролята ви е на лошия…
– Да, все играя лошия. Изключение прави героят ми от сериала „Скъпи наследници”. В „Он инклузив” ми беше любопитно да вляза в кожата на някой, който си изкарва почивката на море с дребни измами.


– Какви бяха актьорските ви ангажименти преди заразата да ни атакува?
– Бях ангажиран в Сатирата. Пътувах и из страната с представления на Хасковския и Плевенския театър. Ходих и на няколко кастинга, а сега чакам да видя дали ще ме одобрят. Миналата година приключиха снимките на немско-българския филм „Кръвта на пеликана”. Живял съм 20 години в Германия и говоря перфектно немски.


– В трудни моменти не съжалявате ли, че преди време се върнахте в България и изоставихте ресторантьорския си бизнес в Германия?
– В Германия имах заболяване, заради което бях близо три месеца в болница. Направиха ми и операция. Оказа се, че съм се разминал на косъм от смъртта, но не искам да говоря на тази тема повече. Притежавах 7 заведения. След като излязох от болницата, хъсът и ентусиазмът да ръководя ресторантите вече го нямаше. Силата и желанието да продължавам напред липсваха.


– Закрихте или продадохте ресторантите?
– Оборотите в заведенията започнаха да намаляват и се наложи да ги разпродам. В този момент дойде предложение да играя централна роля в сериала „Недадените”. Прибрах се в България и прочетох сценария, който много ми хареса. Върнах се после отново в Германия с идеята, че трябва да подготвя окончателното си завръщане в родината. Платих много високи данъци там – около 380 000 евро, за продажбата на заведенията. Ако не беше офертата за „Недадените”, нямаше да си дойда тук. Щях да си остана в Германия и да търся начини да продължавам да печеля пари. 23 години бях контактувал само с немци и не съм се чувствал като чужденец в страната им.


– Замислял ли сте се да се занимавате с ресторантьорство и в България?
– Не. Тук има много заведения и то на европейско ниво. Пък и на мен ми омръзна 20 години да се занимавам с ресторантьорство. Започнал съм от мияч на съдове и стигнах до собственик. След като се прибрах в България, имах период от 4-5 месеца, в който нямах ангажименти като актьор. В някакъв момент дори ме хвана страх, започнах да се питам, какво ще правя. Ако времето, в което нямах работа, се беше проточило, вероятно щях да се върна в Германия.


– Защо заминахте за Германия преди години?
– По икономически причини. Не бях неуспял актьор. Още докато бях във ВИТИЗ, имах невероятния късмет да изпълнявам 3 години централна роля в „Театър 199”. Плащаха по 40 лева на представление, а квартирата ми струваше толкова. В края на трети курс Николай Поляков ме покани в Младежкия да играя в спектакъл с Николай Бинев, светла му памет. След като завърших, ме разпределиха в Пазарджик, където изкарах сезон и половина. Взеха ме след това в театър „София”. Борето Чакринов пък ни покани мен и Чочо Попйорданов да се присъединим към трупата на Малък градски театър „Зад канала”. Взимах 120 лева като млад актьор – пари, които ми стигаха до 10-о число на месеца. Мама тогава имаше 3000 лева заем, тъй като апартаментът ни не беше изплатен. Тя отиде да работи в Крумовград, където взимаше по-висока заплата. Татко ни остави, когато бях на 19 години, а сестра ми на 23. Но няма да кажа никога лоша дума за баща ни. До завършването ни той ни е плащал всеки месец издръжка. Ожени се след това и има дъщеря. Да е жив и здрав!


– Не го ли упреквахте, че ви е оставил?
– Когато решиха да се развеждат нашите, аз застанах на страната на татко. Той просто се беше влюбил в друга жена – нещо, което е съвсем човешко и нормално.


– Майка ви как е?
– Живее си в Пазарджик. Грижим се за нея със сестра ми, която се върна от Австрия, след като овдовя. Австрийците имат много сериозни закони, и когато си бил женен повече от 3 години за някого, получаваш пенсията му, ако почине.


– В какви отношения сте с бившата ви германска съпруга и дъщеря ви?
– Много добри са ни отношенията. С бившата ми съпруга се разбираме повече от чудесно. Дъщеря ми два-три пъти годишно ме посещава.


– А колко често се виждате и чувате със сина ви Иван, за чието съществуване разбрахте 31 години след раждането му?
– Преди коронавирус пандемията и антикризисните мерки с Иван се чувахме и виждаме често. Той живее в София с приятелката си. Има стабилна професия. Признах го, дадох му името си. Когато разбрах за съществуването му, се почувствах приятно изненадан. Винаги съм искал и син, и дъщеря. Имахме връзка с майка му във ВИТИЗ, след това тя се омъжи. През цялото време е мислила, че Иван е дете на съпруга й. Виждайки ме преди 3-4 години по телевизията, нещо я накарало да се замисли, че синът й може да е от мен. Направихме ДНК тест, който доказва, че Иван е моя плът и кръв.


– Вие ли изоставяхте жените или те вас? В момента имате ли половинка?
– Не, нямам жена до себе си в момента. В миналото повече аз съм изоставял дамите, с които съм бил. Случвало се е след това и да съжалявам.


– На 23 май ще сте рожденик. Ще празнувате ли?
– По принцип не обичам рождените дни, сватбите, Нова година… – все събития, на които трябва да се правя на весел. Какво да му празнувам на това, че ставам с една година по-възрастен?! Не ходя и на погребения, защото се разстройвам много. Обичам Великден и Коледа.


– Пиете ли алкохол? Пушите ли?
– Пуша по кутия цигари на ден. Към алкохола нямам никакво отношение.


– Бихте ли влязъл в политиката, ако ви поканят?
– Не бих могъл, защото само немско ми е гражданството. Не ми се говори дори за политика, а и има ли я изобщо в България… Преди време исках да си извадя български паспорт. Роден съм тук, притежавам акт за раждане, но се оказа, че трябва да набавя 23 документа, за да ми бъде върнато гражданството.


– Защо сте загубил българското си гражданство?
– Отказах се от гражданството си преди години, защото исках да взема немски паспорт. Тогава България не беше в Европейския съюз.

Прегледана: 172

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече